Късноантични гробници със стенописна декорация

  • Published on
    26-Oct-2015

  • View
    221

  • Download
    0

DESCRIPTION

Гробниците не се отличават коренно една от друга. Наблюдава се една тенденция към еднаквост във вътрешното оформяне на гробниците. Отначало те са обикновени, без украса, но постепенно усложняват конструкцията си, украсата става все по-богата. Рядко се откриват гробници от II – III век с декоративна украса. По-вероятно е стеноописването на гробниците да започва да се разпространява през III век, докато достигне масовата си разпространеност през IV век.

Transcript

Късноантични гробници със стенописна декорация Късноантични гробници със стенописна декорация След като римляните завладяват територията на днешна България в своята архитектура и изкуство използват богатия натрупан опит на гърците и на всички народи, които подчиняват на своята власт. В погребалната практика римляните не внясят почти никакви специални нововъведения, защото римското наследство в областта на гробното строителство е изключително разнообразно. Те изграждат богати единични или семейни гробници, които са израз на социалния им статус и родово големство (Ваклинов 1973, 282-283). Преобладаващият начин на погребване след средата на IV век, с приемането и постепенното утвърждаване на християнството е трупополагането. То било масово утвърдено след приемането на християнството (Иванов 2008, 171-172). Гробничната архитектура през римската епоха по българските земи показва по опростени планови схеми. Характерно за гробниците е, че не са монументални. Те не са с внушителни размери, предимно са с по едно помещение с различни размери – за едно или няколко погребения. По рядко се срещат гробниците със сложен план. Типичното за тях е, че те не са строени на етапи, а са замислени и изпълнени с този си план изведнъж (Иванов 2008, 172). Основните строителни материали, с които е изградено гробното съоръжение са предимно от местен характер. Това са най-вече плочи, каменни блокове и тухли. За спойка на тухлите и каменните блокове най-често служи хоросана с или без примеси от счукана тухла или чакъл. Гробниците не се отличават коренно една от друга. Наблюдава се една тенденция към еднаквост във вътрешното оформяне на гробниците. Отначало те са обикновени, без украса, но постепенно усложняват конструкцията си, украсата става все по-богата. Рядко се откриват гробници от II – III век с декоративна украса. По-вероятно е стеноописването на гробниците да започва да се разпространява през III век, докато достигне масовата си разпространеност през IV век. Късната античност е период, в който настъпват много промени в културата на древните народи. В местния характер на римската култура настъпват промени. Тя започва да добива особеностите на раннохристиянската култура. Затова повечкото гробници от IV век се отнасят като раннохристиянски, но има и засвидетелствани късноримски гробници (Бичев и др. 1976, 46). Късноримските гробници с едно помещение са най-многобройни и са открити на много места в България. Такива са в Сердика, Филипопол, Диоклецианопол, Бистрица, Софийско, Белоградец, Новипазарско, Марцианопол, Одесос, Рациария и др. Докато късноантичните гробниците с две помещения са рядкост в България. Според Д. Овчаров те вероятно представляват удвоен вариант на тези с едно помещение. Те имат два паралелни свода и два входа, какъвто е и една от гробниците в некропола на Рациария. Останалите различия са както при гробниците с едно помещение (Атанасов, Доневски, Иванов 2006, 254-255). Използваните през IV век гробници се различават от предшествениците си. Те са с по усложнен план и са декорирани. Най-известните гробници със стенописи достигнали до нас от античността са в Филипопол, Дуросторум, Сердика, Диоклецианопол и Марцианопол. Късноантичната гробница в Пловдив е открита през 1926 г. и същата е публикувана от Н. Мавродинов (Вълева 1985, 46). Гробницата е зидана с правоъгълна форма, покрита с две каменни плочи, ориентирана север – юг (Мавродинов 1926, обр.3). Градена е в основата си от камъни, а по-нагоре – от тухли споени с мазилка от вар, ситно надробени тухли и пясък. Като в източната и западната страна са иззидани две ниши (Мавродинов 1926, 21-23). Късноантичната гробница в Пловдив е известна със стенописите си и главно със сцената “Погребално угощение”. Стенописите в гробницата са в много лошо състояние. Те покриват четирите стени и нишите на гробницата. По четирите стени на гробницата са изобразени шест образа, които заедно образуват сцената с “погребалното угощение”. Централната сцена се намира върху дясната половина на западната стена (Мавродинов 1926, 28). Стените са рамкирани на големи пана с червени и черни линии. Под горната рамка на паната са нарисувани гирлянди. На трапезното легло са нарисувани две фигури. Пред тях е поставена трикрака маса. Вляво от централната сцена е представен младеж, а вдясно – жена. И двете фигури са прави. Младежът държи съд, а жената поднос с хляб и плодове. Насреща е изобразен друг прислужник, който държи широк съд. До него личи птица (Вълева 1985, 51). На другата къса страна, срещу жената е изобразена друга жена в гирлянди, която държи ойнохое (Ваклинов 1973, 338). Така изписаните шест образа, ако бяха разположени върху едн аплоскост биха заемали следните места: двата лежащи образа в центъра, три фигури от западната, южната и източната стена на ляво и единствения образ от северната стена- на дясно. Последната фигура заема мястото на виночерпеца. При изобразяването на стенописите в Пловдивската гробница художникът е използвал фрескова техника. Образите са монументални, но спокойни. Пропорциите на фигурите са скъсени, което издава стила късноримската епоха. Късноантичната гробница в Пловдив със сцената “погребално угощение” се датира в IV век (Ваклинов 1973, 338). Друга значима гробница със стенописна украса от IV век е гробницата в Дуросторум. Тя е открита през 1942г. Гробницата има правоъгълен план, засводена с полуцилиндричен свод (Димитров, Чичикова 1986, 4). Стените й са били градени от ломени камъни, споени с червен хоросан. Подът е настлан с тухли. Гробницата е ориентирана изток-запад, с вход откъм изток (Димитров, Чичикова 1986, 17). Вътрешността на гробницата смайва с богатството и разнообразието на живописната декорация, с която са покрити изцяло стените и свода на паметника (Димитров, Чичикова 1986, 8). Стените на гробницата са били измазани отвътре с особен варов разтвор, примесен с гипс, върху който са полагани багрите. Употребена е техниката al fresko с ретуш a secco. Отвесните стени и сводът са така богато изписани, че не е останало нито едно голо поле (Димитров, Чичикова 1986, 17-18). В декоративната система на Силистренската гробница могат да бъдат разграничени две групи елементи. Едната обхваща органичните изображения, а другата – геометричните и архитектонични елементи. Органичните орнаменти са разположени главно в паната на фриза и в касетите върху свода (Димитров, Чичикова 1986, 49). В централното пано на западната стена на гробницата мъжът и жената, съпружеска двойка, представени фронтално, с чувствително скъсени тела и неестествено едри глави в стравнение с пропорциите на тялото (Димитров, Чичикова 1986, 49). Прави впечатление, че централното пано със съпружеската двойка е по-малко от паната на дългите стени, изпълнени само с една фигура – широко е 54 см, докато другите имат ширина 70 см (Димитров, Чичикова 1986, 50). От двете страни на съпружеската двойка има ред с по четирима прислужници и прислужнички, които с различни предмети в ръка се отправят към съпрузите. Лицата им си приличат въпреки разлика в очертанията на устните, въпреки движенията и погледа. Фигурите на прислужниците са по-стройни, съотношенията между отделните части на телата са почти нормални (Бичев и др. 1976, 44-45). На източната стена в две по-малки пана, от двете страни на входа, са изобразени канделабри със запалени свещи. Канделабрите имат висока поставка с животински лапи, върху която са нанизани няколко кухи металически топки. На свода се срещат изображения на хора, птици, животни и растения (Димитров, Чичикова 1986, 51-52). Сводовата животис изглежда като богат изпъстрен килим. Художникът се е стремял да не повтаря изображенията. Всяко палмово дръвче е предадено по различен начин, всеки грозд е различно обкръжен от листата, всяка птица е от различен вид и се намира в друга среда (Бичев и др. 1976, 45). В Силистренската гробница човешката фигура доминира не само в украсата на стените, но е заела място и на свода. Тук символичните изображения са срещат заедно с реални фигури, сцени от реалния живот (Димитров, Чичикова 1986, 51-52). Към геометрични и архитектонични мотиви, принадлежат правоъгълните полета (ортостати) върху стените,мрежата от осмоъгълници, окръжностите на свода и гредоредът (Димитров, Чичикова 1986, 54). В третирането на фигурите на прислужниците можем да открием стила на втората половина на IV век, който стига върха на развитието си по времето на Теодосий I (379-395) (Бичев и др.1976, 45). Една по различна, в архитектурен план гробница, от IV век се намира в некропола на Анхиало. Тя се намера на 5 км западно от Поморие върху височина, в подножието на която в древността е бил разположен античният град Анхиало (Ангелова и др 1972, 60). Гробното съоръжение започва с засводен коридор (дромос), фланкиран при входа от две помещения (преддверия) и погребална камера (Петров 1960, обр.14; Вълев 1966, обр.2). В подреждането на помещенията в композиционната ос се наблудава строга симетрия и пространствена градация (Ангелова и др. 1972, 60). Дромосът е с общата дължина 22 м. Подът му е заслан с пласт от хоросан, примесен със счукани тухли. В надлъжните стени близо до входа, вляво и вдясно са разположени симетрично отвори, посредством които дромосът е бил във връзка с две странични четириъгълни помещения. Тези помещения били с трапецовидна форма и цилиндрично засводени (Петров 1960, 6-8). От края на дромоса се влиза в централното помещение, което е най-внушителното по размер съоръжение. Камерата има кръгъл план с диаметър 1500 м и височина на покривация го пръстеновиден свод е 3,50 м . Покривът на централното помещение се различава по архитектурния си план и е единствения засвидетелстван в България. В геометричния център на камерата се издигала подпора с кухо цилиндрично стъбло. Пространството между нея и външните стени на камерата е било покрито с околовръстен полуцилиндричен свод. В кухината на колоната е развита спираловидна стълба, която извежда нагоре към върха на могилата. Единственият архитектурен елемент в пластичната обработка на стените са петте ниши. Те са полукръгло засводени ниши разположени по околовръсната стена. Подреждането и оформянето им са подчинени на общата архитектурно – пространствена концепция (Ангелова и др. 1972, 60-61). Стените на гробницата са изпълнени със смесена зидария (камък и тухлени пояси), а сводовете – само от тухли. Били са споявани с варов разтвор с примес от счукани тухли. Стените и сводовете на помещенията били измазани, а подовете – покрити с хоросанова замазка (Ангелова и др.1972, 61). На територията на България има намерени две късноантични гробници с интересен план. Те се намират в некропола на Сердика и при с. Крупник, Благоевградско. Гробници са с кръстовиден план. Те имат по една централна камера, около която са разположени правоъгълни помещения. В гробницата от Сердика помещенията са били три (Шалганов 1989, обр.2), а при Крупник – пет, по две на всяка страна и едно срещу входа, с почти еднакви размери (Рашенов 1934, обр. 246). Изглежда, че гробниците са били семейни на една фамилия. Градени са от тухли и камък с хоросанова споика. Гробниците са измазани отвътре с мазилка, по която няма следи от декорация (Бичев и др. 1976, 45; Шалганов 1989, 75-76; Рашенов 1934, 434-437). Гробници с кръстовиден план досега в България са намирани много рядко. По-вероятна датировка за гробницата при Сердика и Крупник е IV век, когато след утвърждаването на християнството за официална религия, кръстовидния план получава изява в култовата архитектура (Шалганов 1989, 75-76). Късноантичните гробници илюстрират последната степен в развитието на вътрешната декорация на гробниците. Късната античност слага своя отпечатък върху цялостното архитектурно изкуство. Тя има собствен стил и естетика, отговарящи на идеологията на тогавашното общество, изразено в архитектурата и декорацията на гробниците от IV век (Бичев и др.1976, 46) Сюжетът на “погребалното угощение” е характерен за надгробната пластика през римската епоха. Шествието на слугите е познато в тракийските земи от късноантични гробници: Пловдивска и Силистренска. Тези два паметника са важни за изясняването на развитието на сцената “погребалното угощение”. Тя е представена в една близка до еленистическия тип схема в Пловдивската гробници, където господарите все още са полегнали на клине, но слугите не са дребни, а се налагат с големината си и с ритъма на своето движение. В Силистренската гробница господарите вече са изправени и заедно с шествието на слугите изграждат една от най-характерните композиционни схеми използвани по-късно в средновековното изкуство. Независимо, че двата паметника нямат определен християнски характер, те отразяват късноантичната – от езическа към раннохристиянска – иконографска еволюция: в Пловдивската гробница сцената “погребалното угощение на клине”, която е създадена да отмре, е съчетана с източната по произход сцена “процесия на дароносителите”, която ще се наложи във византийското изкуство, включена в композициите на Поклонение пред Христос и Богородица с детето на трон. PAGE 4